Множествена склероза

11 Ное 2026

4

Множествената склероза е прогресивно автоимунно заболяване, причиняващо се от въздействие на фактори на околната среда върху генетично възприемчив индивид. В две трети от случаите заболяването започва между 20 и 40 годишна възраст. В останалите една трета в по- голямата част дебютът е преди 20 годишна възраст, а в останалите в края на 50-те или 65- те години. Откакто френския лекар Жан Крювелие описва заболяването и го свързва с подтискане на изпотяването, има много спекулативни теории за етиологията му, но няма установен един единствен фактор, отговорен за развитието на болестта.

Заболеваемостта в екваториалните държави е 1 на 100 000 души, в южните части на САЩ и Европа е 6-14 на 100 000, достигайки до 80 на 100 000 в Канада, северните щати на САЩ и Северна Европа. Такъв ясен градиент обаче не се наблюдава в Южното полукълбо. Има проучвания, според които хора мигрирали от страна с висок риск в зони с нисък риск, носят със себе си част от риска на страната от която произхождат.

Около 15% от пациентите с МС имат болен роднина. При еднояйчните близнаци, ако единият е болен рискът за другия е 34%. При разнояйчните близнаци рискът е 4%. Друго доказателство за генетичната теория е по-голяма честота на някои антигени - HLA DR-2, HLA DR-B1, при пациенти с МС в сравнение с контролната група.

Епидемиологичните данни поставят връзка между МС и фактори от околната среда, които действат по време на детството и след години или предизвикват заболяването или участват в неговата активация. Най-често за това са обвинявани инфекции, предимно вирусни. В плаки са откривани материали от Хламидия пневмоние и Херпес вирус тип 6, но няма доказателства за тяхното участие в предизвикване на заболяването.

В България разпространението на заболяването към 1997 година е 45 на 100 000, като се предполага, че се е увеличила двойно, което се свързва с по-добрата ранна диагностика и намалената смъртност.

Тъй като заболяването се характеризира с "пръснати в пространството и времето лезии", клиничните симптоми са разнообразни и се дължат на поразяване на различни нервни структури. Най-често заболяването започва със зрителни нарушения, слабост, стегнатост или изтръпване на крайниците, смущения в координацията или тазоворезервоарни нарушения. Тези симптоми могат да се проявят изолирано или в комбинация. При появата на такива оплаквания и признаци пациентите най-често посещават личния си лекар, но в настоящия етап от развитие на комуникациите те отиват при невролога с "готова" диагноза.

Класифицирани са три клинични форми на заболяването. Пристъпно-ремитентната е най-честата, като по този начин протича заболяването в 85% от пациентите. Налице са ясни пристъпи от неврологични симптоми, които показват бавно обратно развитие с пълно или частично възстановяване. Следващите пристъпи настъпват през неправилни интервали от време, но между тях не се наблюдава прогресия. При вторично прогресиращата форма се наблюдава постепенна акумулация на невъзвратима инвалидност със или без отделни пристъпи и кратки ремисии. Близо 70% от пациентите с първата форма преминават към втората в рамките на 6 до 10 години. Първично прогресиращата форма се среща при около 10% от пациентите. Симптомите и дефицитът се влошават постепенно и бавно без ясно ограничени пристъпи и ремисии. При тази форма има по-ранна и тежка инвалидизация. Според скоростта на развитието на неврологичния дефицит се обособяват две форми. Едната е доброкачествена - приема се, че е налице, когато 15 години след началото на заболяването честотата и тежестта на пристъпите, както и прогресията на неврологичния дефицит са явно по-слабо изразени, инвалидизацията е малка и пациентът е сравнително пълноценен и работоспособен. Другата е злокачествена и при нея заболяването се развива бързо, с чести пристъпи и много скоро, в рамките на няколко години води до инвалидизация.

При вече диагностицирано заболяване пациентите е необходимо да спазват определени предохранителни мерки - температурата и инфекциите трябва да се лекуват своевременно, излагането на топлина на плажове, сауни, вани и басейни трябва да се избягва, тъй като повишаването на телесната температура с 1-2 градуса може да влоши протичането на заболяването.

Хирургичните интервенции и анестезията могат да влошат минимално състоянието на пациентите, трябва да се избягва спиналната анестезия. Ваксинации могат да се прилагат, но трябва да се избягват по време на пристъп или в много активен стадий на болестта. Препоръчва се нормална физическа активност и спортни занимания, но да се избягва прегряване, обезводняване и преумора, както и физическа активност, свързана с потенциален риск от наранявания.

Няма доказателства, че някоя от предложените диети имат положителен ефект върху хода на болестта но се препоръчват храни богати на полиненаситени мастни киселини и витамин Д, бедна на животински мазнини и спиране на тютюнопушенето.

Д-р Иво Мильотев
Началник отделение Неврология