Химиотерапия, имунотерапия и таргетна терапия - каква е разликата

Науката доказа, че онкологичното заболявание е генетична болест и се причинява от промени в гените, които контролират растежа и деленето на клетките. Установена е връзката между много генни мутации и определени видове рак. Задълбоченото разбиране на причините за тези заболявания доведе до разработване на нови лекарства въз основа на генетичния подпис на тумора - подход, наречен персонализирана медицина. Това време бележи прехода от еднакво за всички към индивидуализирано лечение.

В продължение на десетилетия цитотоксичните медикаменти са били единственото средство на избор за медицинските онколози. Най-честите нежални лекарствени реакции са свързани с подтискане на хемопоезата, алопеция и токсичности, свързани с гастроинтестиналния тракт. Към момента въпреки напредъка на новите лекарствени медикаменти, химиотерапията продължава да бъде важна част от лечението на пациентите с онкологични заболявания. В най-голям процент днес прилагаме химиотерапия периоперативно - преди или след радикална оперативна интервенция с цел да постигнем максимално добри резултати. Неоадювантната химиотерапия се прилага преди операция с цел да се намали обема на тумора, като при част от пациентите успяваме да постигнем пълен патологичен отговор. Целта на адювантата химиотерапия е да елиминира останалите циркулиращи туморни клетки след операцията и да намалим риска от локален рецидив или далечно метастазиране след определен период от време.

Прецизната онкология е „силно оръжие за победа“ над злокачествените заболявания. Тя изисква определяне на молекулярните характеристики на туморните клетки на всеки пациент - изследване на биомаркери, с цел прилагане на таргетно лечение.

Таргетните лекарствени средства са различни видове с различен механизъм на действие.
Една голяма група таргетни лекарства блокират активни сигнални пътища в туморните клетки, които осигуряват тяхното неконтролируемо делене и безсмъртие. Блокирането на сигналите води до регресия и смърт на туморните клетки, като в същото време нормалните клетки на тялото остават незасегнати.

Друга група са двукомпонентни таргетни лекарства, които достигат до туморната клетка и се прикрепват към определени мишени на повърхността й. Следва процес на поглъщане на лекарството от клетката, което води до нейното разрушаване и смърт. Този процес засяга само онези туморни клетки, които имат мишена. Всики други клетки без мишена няма да бъдат увредени.

Важна част от персонализираната медицина е имунотерапията. Имунната система на човека унищожава туморните клетки само ако ги разпознае като чужди. Ако те са твърде сходни с нормалните клетки на тялото или имунният отговор не е достатъчно силен се развива злокачествено заболяване. Също така туморните клетки излъчват сигнали, които им помагат да заблудят и избегнат имунната система. Имунотерапията действа на имунната система на пациента, като я стимулира и преобучава да разпознае раковите клетки като чужди и да ги унищожи.

Таргетните лекарствени средства могат да се прилагат самостоятелно или в комбинации - с химиотерапия, с хормонотерапия, с лъчетерапия, двойна имунотерапия, имунотерапия и друг вид таргетна терапия.
Важно е да се отбележи, че при пациенти с онкологично заболяване изследването на биомаркери е съпътстващ диагностичен тест.

Резултатът от персонализираното лечение е постигане на по-висока ефективност, по-ниска токсичност и по-добро качество на живот на пациента. Крайната цел на лечението е излекуване или по-добро управление на заболяването.

Д-р Николай Шопов
Онколог